Идеята за организирането на панаир на музейната книга се появи по време на първата национална среща, посветена на музейните издания, проведена на 13 март 2015 г. в град София. Право да претендира за първоавторство има доц. д-р Светла Димитрова, която я лансира публично в хода на дебатите около състоянието и съдбата на музейните книги, състояла се тогава в приветливите зали на Музея за история на София.
Основните организатори на Панаира - Етнографски музей на открито "Етър", Институтът за приложна музеология и Издателство "Фабер" отделиха половин година за подготовка и предварително промотиране на събитието. Те бяха мотивирани от амбицията да се представи академичната и популяризаторска книжовна продукция на българските музеи в максимално широк спектър - включително и пазарен. В последния момент към организаторите се присъедини и Великотърновският университет, който има привилегията над половината от работещите в българските институции на паметта да са негови бивши възпитаници. На поканата за участие, отправена през м. февруари, откликнаха над 40 институции - музеи, университети и издателства. Практически всички, които изпратиха заявки, се включиха в Панаира. Над 130 индивидуални участници продаваха, обменяха, подарявяха музейни книги в продължение на трите панаирни дни в Етнографския музей на открито "Етър", Габрово. Статистиката показа, че в рамките на събитието над 1000 издания са намерили място на кокетните търговски площи, разположени всред възрожденския архитектурен комплекс. В продължение на три дни участниците и посетителите на ЕМО "Етър" имаха възможност да разглеждат и пазаруват, да разговарят по издателски и музейни проблеми, както и да разширяват контактите си с колеги от други културни институции. Разходките живописния архитектуран ансамбъл осигуриха допълнителен колорит и комфорт на "панаирджиите".
Първият панаирен ден (10-ти юни) премина основно под формата на академичен семинар, посветен на обстоятелствата, при които създаваме, популяризираме и опазваме музейните книги. Модератор беше проф. д-р Николай Ненов - директор на Регионален исторически музей - Русе. Лекторите - утвърдени специалисти в различни области на историята, археологията, етнологията, музеологията, библиотекознанието и други научни специалности, представиха кратки експозета и презентации по теми, пряко свързани със съдържанието, оформлението, разпространението и влиянието на изданията (монографични, справочни, периодични, документални и др.), издавани от българските институции на паметта. Акцентите бяха поставени върху разширяващите се обеми на създаваното от музейните специалисти културно съдържание под формата на печатни и дигитални текстове. Подчертани бяха и някои проблемни точки - фрагментираността на музейната книжовна продукция, слабостите в разпространението, ниската степен на присъствие на музейните издания в съвременните системи за рефериране и индексиране на научната продукция. Липсата на пряка връзка между успешно интерпретираните актуални проблеми на културата, историята, изкуството и природата и постоянните експозиции на част от българските музеи също се открои като проблем. Макар и в по-малка степен бяха засегнати и някои аспекти на фондовата работа, отнасящи се до научната обработка на движимите културни ценности.
Официалното откриване на Панаира на музейната книга се състоя на 11-ти юни (събота) от 10.30 часа. По това време "панаирджиите" вече бяха подредили своите импровизирани сергии с издания и сувенири и приятната суетня по ровене из купчини и кашони беше понамаляла. Кметът на град Габрово - госпожа Таня Христова приветства участниците и гостите на събитието лично, а след официалната церемония се разходи из търговските площи, за да се запознае отблизо с част от предлаганата "стока" и с нейните образовани преносители. Представителят на Министерството на културата - държавен експерт Екатерина Джумалиева, прочете приветствен адрес от министър Вежди Рашидов. Участниците и гостите на Панаира бяха приветствани от председателя на Управителния съвет на Сдружение "Български музеи" г-н Борис Хаджийски, който припомни, че Сдружението обединява 97 музеи и галерии и убедително представлява интересите на българската музейна колегия пед държавната администрация, общините и другите публични структури. Приветствието от ректора на Великотърновския университет беше прочетено от проф. д-р Николай Проданов - заместник-ректор на висшето училище. От името на Института за приложна музеология участниците бяха поздравени от Нейко Генчев - съпредседател на Института и управител на Издателство "Фабер".
Освен търговия с книги и сувенири, първият панаирен ден поднесе на участниците и посетителите приятни мигове с изпълненията на артистичния екип на сдружение "Артпиерия" - Бургас които представиха два спектакъла - "Равноденствие" и "Клюки от старо българско село" (по мотиви от Чудомир). За доброто настроение допренесе и приятният музикален фон, осигурен от Нейко Генчев, който се беше самонатоварил и с нелеката роля на тонрежисьор и музикален директор на Панаира. Арт нюансите бяха обогатени и от творене "на живо". Четирима млади художници - докторанти във Великотърновския университет, създадоха две впечатляващи творби на приложното изкуство - една от от дърво и една от стъкло. Инсталацията от дърво и стъклопластиката ще останат вградени в пространствата на комплекс "Етър". Калиграфските творби, нарисувани от докторантите в артателието по време на Панаира, също ще бъдат трайно експонирани в Музея. Така, Панаирът ще остави своите естетически отпечатъци не само в спомените на участниците и посетителите, а и в бъдещите гости на емблематичния етнографски музей на открито.
Основният панаирен ден беше 11 юни. В този ден и природата над Габровския Балкан се вълнуваше не по-малко от участниците и организаторите. Сутрешното слънце изсуши тревните площи и по обяд засипаните с книги павильони грижливо обгръщаха и специалната стока и жужащите всред нея хора. В момента, в който започна атристичната програма над поляната се разстлаха сенки на бързоходни облаци, от които се изсипа поредният буйстващ юнски дъжд. Природната стихия не прогони "панаирджиите", които прикътаха (без)ценните си артикули под шатрите и се вторачиха към сцената. Там, в пълна хармония с изливащата се от небесата вода звучаха музиката и думите на спектакъла "Равноденствие", повествуващ по поетически извисен маниер върху магията на пролетното равноденствие и могъществото на водата. Двете изпълнителки - Радостина Крантева и Мариана Праматарова, дариха публиката с вълшебството на живото изкуство, а техните колеги Йордан Марев и Иванка Станкова ги поразвеселиха с познати сюжети от Чудомировото творчество. В момента, в който публиката поднасяше финалните аплодисменти на артистите, небето се отвори за слънчевите лъчи, които бързо изсушиха шатри, треви, каменни настилки, дрехи и хартии. Само бушуващата в близост река напомняше, че водната стихия е неотделима от панаирната събитийност.
Най-вълнуващата част - както можеше и да се очаква, се оказа церемонията по награждаването. Тя се проведе в края на първия панаирен ден и беше прочистена от поредния юнски дъжд. Журито се оказа не само затруднено, но и леко притеснено от силната конкуренция на качествени издания и от многотията на книги, които музеите и издателствата бяха подредили надлежно. Претоварените от работа квестори - Таня Гьонова и Расица Бинева, тичаха измежду щандовете за да броят, да разпитват, да приемат номинации, да носят на журито книги за експертиза и оценяване. В крайна сметка се постигна консенсус и наградите бяха обявени с подобадаща тържественост. Отличие за най-стара книга, продавана на Панаира, получи Регионалният исторически музей в Пазарджик, който предлагаше две издания на Окръжния исторически музей в Пазарджик от 1960 и 1961 г. Отличие за цялостно представяне получи Регионалният исторически музей в Кюстендил. Отличието за полиграфия остана в Габрово. То беше присъдено на Музея на хумора и сатирата за албума "175 творби от фонда: Хумор на народите" (2016). Тримата щастливи директори - Борис Хаджийски, Валентин Дебочички, Маргарита Доровска, благодариха на своите екипи - основни фактори за открояващото се присъствие на институциите им в публичното пространство на Панаира и на страната като цяло. Поощрителни награди получиха Националният военноисторически музей, Регионалният исторически музей - Ловеч и Националният музей "Васил Левски" - Карлово. Участието на всички институции в националния форум беше регистрирано в представителни сертификати, с папки, панаирни тетрадки и други материали, предоставени от Издателство "Фабер". Имаше и извънредна награда - удоволствието да общуваме три дни в красивите гънки на Балкана, да говорим и мислим за музейни издания, да споделяме тревоги и мечти, да съзиждаме добри идеи за бъдещи прояви.
Последният панаирен ден (12 юни) премина под знака на неотшумелите емоции и раздумки около номинации и награди. И под знака на леката умора. Част от колегите отпътуваха още сутринта. Най-големите ентусиасти подредиха отново своите кокетни сергии и с подобаващо внимание посрещнаха немалобройните неделни посетители на етнографския комплекс. Сцената остана празна, нямаше и музикален фон, но развълнуваните от любовни трепети птици, обитаващи близката дъбрава, се погрижиха и за това. Художниците довършваха своите творби и ги разполагаха в предвидените пространства под нетърпящите възражение разпоредби на директорката доц. Светла Димитрова. Измежду павильоните течеше последният обмен на книги, дипляни, мисли, пожелания. (Не)случайно появилите се гости от Философско-историческия факултет на Пловдивския университет освежиха последния панаирен час с добронамерените си коментари и закачки по отношение на музейните книги и сувенири. Включихме декана доц. Красимира Кръстанова в заключителната церемония срещу обещание за участие в последващите книжовни и академични прояви на Института за приложна музеология. Закрихме панаира точно в 12.30 часа с ангажимант за организиране на друг - още през 2017, посветен обаче на музейния сувенир. Обещахме си също да не спираме на насищаме бъдещите си музейни книги с по-добро съдържание, с повече творчески заряд, с повече професионализъм - научен и полиграфически; както и да ги популяризираме по подобаващ на високата им мисия начин.
Неотшумелите панаирни емоции и все още приятно пулсиращите спомени от събитието не отменят необходимостта да отбележим и някои по-слаби страни в работата ни - като ход и резултат. Добре би било към инициативата да се присъединят повече издателства, както и други културни структури с немузеен характер - библиотеки, читалища, неправителствени организации. Практическото отсътвие на художествените галерии на Панаира също беше осезаемо. А част от нашите галерии, както е добре известно, радват публиките си с отлични каталози, монографии, списания и други печатни материали. Относително слабо на Панаира бяха представени и музейните сувенири. Има какво още да се желае и по отношение медийното отразяване на трите Етърски дни, при все че съвременната супермедия Фейсбук попи случващото се по часове и минути и го рязля в дигиталното пространство от десетки различни ракурси - както през личните профили на участници и посетители, така и през официалните страници на институциите, ангажирани с книгофилската кампания. Признаваме също, че не успяхме в достатъчна степен да удовлетворим желанията на част от участниците да разказват за своите нови издания пред добронамерената и компетентна аудитория, ангажирана пряко със създаването и разпространението на музейните книги. Само наченат остана и разговорът за старите книги в музейните фондове и библиотеки.
Така или иначе, Първият национален панаир на музейната книга вече е част от пъстрата ни културна история. И добрите му страни, и някои очевидни недовършености на идеята и реализацията, са провокация пред амбицията ни да уплътняваме културното пространство на България със смислени музейни инициативи - книжовни, експозиционни, дигитални, академични, медийни... И да приобщаваме търсещите идентичност потребители към най-високите ценности на националната ни традиция.
Вера Бонева и Нейко Генчев
Габрово, Велико Търново, София, 14 юни 2016
