Сайтът на Българските музеи

Художествена галерия, Етнографски музей, Музей на Иван Вазов

Художествена галерия „Отец Паисий”  в град Берковица се помещава в сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, построено през 1872 г. След реконструкция на училищната сграда, в нея на 15 март 1980 г. е открита новата експозиция на Градската художествена галерия. Първата ѝ експозиция е открита на 09 февруари 1969 г. в хана.

Събирането на фонда започва през 1969 г. и днес наброява над 1400 художествени произведения, от всички жанрове в изкуството. Тук, наред с възрожденската дърворезба и живопис, се съхраняват и експонират творби от съвременни български автори, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатура, скулптура и приложно изкуство.

Отделено е специално място и на берковските художници – Йордан Инков, Димитър Димитров Куцаров, Кирил Воденичаров, Ангел Константинов, Йорданка и Боян Стоянови, Иван Давидков,Валентин Герасимов, Милчо Спасов, на талантливия график Христо Михайлов и др.

Художествената галерия в Берковица е една от най-старите галерии в Северозападна България. За последните 30 години през залите на галерията са преминали над 120 хил. посетители.

Етнографски музей

Събирателската дейност за откриване на Етнографски музей  в Берковица започва още в края на 50-те години на ХХ век. Първата експозиция е открита на 4 април 1971 г. в Коновата къща. След реституцията, от 90-те години на ХХ век музеят е уреден в Сърбинската къща, която е автентичен представител на старата градска архитектура. Къщата е архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение.

Музеят издирва, събира, съхранява, опазва, представя и популяризира движими културни ценности, свързани с традициите на града и региона. Във фондовете му се съхраняват над 15000 движими културни ценности. Те са обособени в колекции „Керамика”, „Бакърени съдове”, „Тъкани” и „Дърво”.

Експозицията на музея запознава с традиционната материална и духовна култура на населението от Берковския край. В залите  му  посетителите могат да видят експонати от берковска керамика, чипровски килими, носии и накити, каракачански костюми, градски рокли от 20-те години на ХІХ в. Представени са и характерните за региона занаяти – грънчарство, медникарство и свиларство.

Етнографският музей често е домакин на временни и тематични изложби и сбирки, организатор и домакин на концерти, представяне на книги, демонстрации на занаяти и др.

Къщата-музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. 

Ипеклийската къща,  в която Иван Вазов живее докато е председател на Окръжния съд в Берковица в периода от  7 март 1879 до 18 септември 1880 г., е строена в началото на ХIХ и има типичен за българското Възраждане екстерирор и интериор – автентична камина и резбовани тавани, голяма одая с долапи, стенописи и миндерлъци. През 1940 г. е обявена за народна старина, а през 1964 г., за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

 Експозицията в музея представя творчески път на Иван Вазов, като най-голямо внимание е отделено на берковския му период. От  приземният стопански етаж, до горния етаж, пригоден за живеене, се стига с вътрешно стълбище. Дясното крило, в което е живял Иван Вазов,  представлява мъжката част –  просторна стая, осветена с множество прозорци, камина, резбован таван и алафранги по стените. Лявото крило е женска част, в него е живял един от членовете на Берковския съд Иван Стоянов,  който е прототип на Дормидолски в повестта „Митрофан и Дормидолски”. Потонът в тази стая е във вид на „рибена кост“, а в залата с преводната литература посетителите ще видят един впечатляващ със своята изработка резбован таван, дело на тревненски майстори.

Къща-музей „Иван Вазов” Берковица носи атмосферата на Възрожденската епоха със своя неповторим колорит. Всяка година къщата се посещава от хиляди наши и чужди туристи, дошли да изразят своето уважение и почит към безсмъртното творчество на патриарха на българската литература.

Петя Иванова – стажант