Сайтът на Българските музеи

Музейна сбирка към Българска народна банка
размер на шрифта     A  A

Музейната сбирка се помещава в Българската Народна Банка и е разположена в галерията  над паричния салон. Българската народна банка е основана през 1879 г. Съвременната ѝ сграда е важен  паметник на културата и част от забележителностите в столицата.

Идеята да се създаде музейна сбирка на БНБ  възниква още през 20-те години на XX в. Реализиране е през 1969 г., когато е представена малка  експозиция, в която посетителите  са могли да видят някои монети и банкноти. След 1991 г. започва по-интензивно събиране на монети и банкноти. Така, официалното откриване  на музейната сбирка е през 1999 г. по случай 120 години от откриването на банката. Постоянната експозиция е разположена на 300 кв.м и със своите 2500 експоната представя богатството на антични и средновековни монети откривани на територията на България от Vв.пр. Хр. до наши дни. Включени са монети и банкноти от Модерната епоха и от Съвременността.

Колекцията е разделена на три етапа:Античност, Средновековие и Ново и Най-ново време.

 

Античност

Експозицията представя антични монети, близо хиляда на брой и монетовидни паметници, които илюстрират интензивното парично обръщение из земите на Балканския полуостров през различни исторически епохи и важния кръстопът на който се е намирала територията ни. Посетителите могат да се възхитят от тракийската монета на племето дерони - сребърният тетрастатер,  една от най-редките монети от Античността. Достоен дял заемат монетите от Елада и най-вече атинските „кукумявки“– нарицателно за сребърните тетрадрахми на град Атина, на чиято лицева страна е изобразена сова.

Сред образците на римското монетосечене в колекцията са златна монета (ауреус) на император Марк Аврелий Проб (276–282) и златна монета (солид) на Флавий Аркадий (383/395–408) – първия владетел на източната част на Римската империя след окончателното й разделяне. Колекцията на БНБ съдържа и антични монети от далечни земи: Колхида, Витиния , Персия.

 

Средновековие

Значително място в Музейната сбирка на БНБ (над 1300 експоната) е отделено на монетосеченето през бурните столетия на Балканското средновековие – блясъка на Византийската империя и възхода на Втората българска държава.

Особено интересен експонат в Музейната сбирка е т.нар. солид на василиса Ирина. Ирина е първата жена, която оглавява Византийската империя като едноличен владетел (797–802).На монетите нейният облик е от двете страни, което се среща изключително рядко. Сред ценните образци в сбирката е и златна монета на император Никифор II Фока (963–969). На лицето е изобразен бюст на императора, а на гърба – архангел Михаил.

По времето на Първото българско царство, държавата не сече собствени монети и затова се  използват византийските, още повече след битката при Маркели 792г., Византия е длъжна да ни изплаща данък, който е във византийски монети. След завладяването ни от Византия през 1018г., тези монети са твърдо застъпени на нашата територия.

След възраждането на Второто българско царство безспорно първи образци на българското монетосечене са от царуването на Иван Асен ӀӀ (1218-1241 г.), царят ги сече в името на победата над Византия при Клокотница през 1230г..

Върхът на българското средновековно монетосечене е достигнат при управлението на цар Иван Александър (1331–1371). Многобройните му сребърни и медни емисии участват в паричното обръщение из целия Балкански полуостров.

Ново и Най-Ново време

Акцентът в експозицията пада върху паричните знаци на Третата българска държава – Княжество България (1879-1908 г.), Царство България (1908-1946 г.), Народна република България (1846-1990 г.) и Република България (след 1990 г.). Изложени са българските платежни средства, художествени и работни проекти, както и образци на банкноти и монети. 

Законът за БНБ от 1885 г. за първи път дава на Банката изключителното право да емитира банкноти. 

През 1952 г. в София е открит българският Монетен двор, в който започва сеченето в страната отначало на разменни, а от 1965 г. и на възпоменателни монети.

В експозицията на БНБ интерес представлява най- голямата емисия български банкноти – т.нар. орловки, достигнали 14 вида, – които имат забележителни художествени качества. Друга много красива емисия банкноти са т.нар. стамболийки, или още американки, от 1922 г.

Централната роля на Българската народна банка в специфичното производство на националните парични знаци, в управлението на паричното обръщение, както и в унищожаването на излезлите от обръщение пари предопределя уникалността на тази колекция, която може да бъде видяна единствено в музея на банката.

Материалът е подготвен от Силвия Митрева - стажант 



Контакти за връзка с музея

За контакти:

:Българска народна банка 1000 София

пл. ,,Княз Александър І“ № 1

телефони: 029145 1505, 029145 1502, 029145 6375

електронен адрес: Lazarova.I@bnbank.org; 

Mitov.G@bnbank.org

http://www.bnb.bg/

Работно време на Музейната сбирка Вторник от 13:00 до 15:30 ч.

За групи (при предварително записване) – 

всеки работен ден от 8:30 до 11:30 ч. и от 13:30 до 15:30 ч. 

Входът е безплатен.