Сайтът на Българските музеи

ВАРИАНТ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА БИВШИЯ ДОМ-ПАМЕТНИК НА БКП „БУЗЛУДЖА” В МУЗЕЙ „ДОМ-ПАМЕТНИК „БУЗЛУДЖА”” (МДПБ)

31.08.2017

На връх „Хаджи Димитър” е издигнат и открит през 1981 г. Дом-паметник на БКП „Бузлуджа” (ДП „Бузлуджа”), който функционира в системата на исторически и архитектурен резерват „Шипка – Бузлуджа” до края на 1991 г., съгласно Разпореждане на Бюрото на Министерски съвет №71 от 17 ноември 1978 г за обявяване на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” за исторически и архитектурен резерват  и на охранителната зона.  С приемането на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и българските професионални съюзи от 19 декември 1991 г.[1]  Дом-паметникът е конфискуван, изваден е от НПМ „Шипка – Бузлуджа” и е предаден в разпореждане на областната управа на Стара Загора. 

Неяснотата за бъдещето му през следващите десетилетия довежда до разрушаване, разграбване и съсипване на този уникален архитектурен монумент. Нещо повече, пропуска се шанса архитектурният монумент да се превърне в световен паметник от ерата на тоталитаризма. Към момента в листата на ЮНЕСКО няма паметник от периода на социализма от Източна Европа. Мнението на експертите му е, че Бузлуджа има потенциала да бъде именно този пръв и именит представител на периода, заради своята изключителност като структура и в същото време типичност като изразни средства и идеи

През следващите 26 години бившият ДП „Бузлуджа” става предмет и обект на дискусии и предложения за решения – от събаряне, през консервация до реставрация. Разсъжденията тази тема се концентрират върху самия паметник и са предимно идеологически натоварени, без да се има предвид мястото на строителството, средата на съществуването му и историята на създаването му. 

През 2011 г. с Решение на Министерския съвет (МС) №731 от 30 септември 2011 г. ДП „Бузлуджа” се прехвърля безвъзмездно на БСП.  От 2011 г досега на БСП е напомняно 5 пъти да завърши процедурата по прехвърляне на паметника, но това така и не се случва. Законова промяна, гласувана в началото на 2017 г., прекратява тази възможност за безвъзмездно прехвърляне на ДП „Бузлуджа”. Проект за отмяна на решение No731 на МС от 2011 г. е в дневния ред на заседанието на 26 април 2017 г. на служебното правителство на Огнян Герджиков; според проекта паметникът на Бузлуджа и други имоти – частна държавна собственост, използвани от БСП, преминават отново във владение на държавата. Точката обаче е оттеглена от служебния регионален министър Спас Попниколов. В писмо до премиера Бойко Борисов от 18 юни 2017 г. лидерът на социалистите Корнелия Нинова пише, че партията има готовност да започне процедура за сключване на договор за безвъзмездно прехвърляне на обекта от държавата. БСП не може да получи ДП „Бузлуджа” без пари, защото безвъзмездното прехвърляне на държавна собственост е забранено. На 12 юли 2017 правителството отхвърля искането на БСП да получи безвъзмездно право на ползване са срок от 10 години върху паметника. До разглеждане на въпроса се стига, след като ПП БСП не предприема своевременни стъпки за финализиране на процедурата по решение на МС от 2011 г., с което имотите се прехвърлят безвъзмездно в собственост на БСП. Влезлите в сила през февруари 2017 промени в Закона за държавната собственост правят невъзможно прилагането на решението на МС от 2011 година.

След решението на Министерски съвет от 12 юли 2017 г. грижата за паметника остава изцяло в ръцете на областната управа. Според Гергана Микова – областен управител на Стара Загора „Бузлуджа остава държавна собственост и вече може да се мисли дали паметникът да бъде предоставен за стопанисване и управление на Община Казанлък, както поиска кметът Галина Стоянова, или да се търсят други варианти за него”.[2]

Междувременно през 2015 г.  арх. Дора Иванова,  завършила специалност „Архитектура“ в Техническия университет в Берлин и защитила дипломна работа, посветена на паметника, разположен на връх Бузлуджа, сформира фондация „Бузлуджа – паметта на времето“ и работи усилено в посока сградата да бъде съхранена в сегашния й вид и да бъде използвана като форум за изкуство и история. Тя създава уебсайт – buzludzha-project.com – с изчерпателна информация относно миналото, настоящето и бъдещето на паметника и през последните две години се занимава активно с популяризирането на своя проект, така че да повиши нивото на информираност на обществото и да предизвика диалог с институциите.

В настоящия момент за паметника, архитектурна забележителност от световен мащаб, съществуват три официални предложения за съдбата му:

ü Държавна собственост, стопанисвана и управлявана от Община Казанлък;

ü Държавна собственост, ползвана от ПП БСП;

ü Неправителствен проект „Бузлуджа – паметта на времето”.

Към това искам да добавим и четвърто предложение, направено от мен, което обединява трите гореспоменати – създаване на смесен специализиран музей от Министерството на културата, Община Казанлък и ПП БСП, съгласно действащите в страната Закон за защита и развитие на културата (ЗЗРК) и Закон за културното наследство (ЗКН).

Предложението за създаване на Музей „Дом-паметник „Бузлуджа” се основава на:

 

ПРОФИЛ И СТРУКТУРА НА МДПБ

Предложението за създаване на МДПБ се базира на четири таргет направления:

Новият институт на националната памет ще представя постоянни експозиции:

v Куполна зала – реставрираната централна част на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България. Дом-паметникът на БКП „Бузлуджа” е открит през 1981 г. и посветен на 1300-години България и 90-години от Учредителния конгрес на БСПД. ;

v Подземни зали - За събитията от лятото на 1868 г., битката на 18 юли 1868 г. на вр. „Бузлуджа” и героичната смърт на войводата Хаджи Димитър;

v Куполна зала - Учредителния конгрес на БСДП, проведен на 19-20 август 1891 г. и участниците в него;

v Сферично тяло на ДП „Бузлуджа” - Строителството на ДП „Бузлуджа” и историите, свързани с това;

v Местността „Бузлуджа” като природна забележителност;

Музеят ще разполага и със Зала за временни експозиции и гостуващи изложби.

Профилът на музея е специализиран смесен музей с общобългарско и световно значение. Негово седалище е гр. Казанлък, тъй като това е общината, чиято територия обхваща и м. „Бузлуджа”, а и исторически е свързана с нея. Освен това там е и седалището на НПМ „Шипка – Бузлуджа”, на който Дом-паметника е бил неразделна част и с които МДПБ ще работи в близко сътрудничество, както и с Фондация „Бузлуджа – паметта на времето“.

Предлаганите досега идеи за общоисторически профил на музей не е добра, тъй като в страната има предостатъчно музеи с такива характеристики, представящи историята и културата на страната.

Защо трябва да бъде със статут на смесен музей?

Защото:

Идеята за създаване на МДПБ се базира на действащите в момента ЗЗРК и ЗКН, които дават възможност на държавни, общински музеи и такива на физически и юридически лица да създават културни организации за музейна дейност със смесен характер. В случая има съвпадение на цели и интереси на държавата, община Казанлък, ПП БСП. Министърът на културата упражнява правото на държавна собственост върху културни ценности (чл.14, ал.14 от ЗКН) и като осъществяващ държавната политика по опазване на културното наследство (чл.4 от ЗКН) би следвало да се разпорежда с ДП „Бузлуджа” като културно-исторически обект, още повече че той се намира в чертите на НПМ „Шипка-Бузлуджа” – второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към министъра на културата.

В партньорство с Община Казанлък и ПП БСП той може да потърси партньорство за създаване на смесен музей, основан с акта на учредяване и вписаните в него права и задължения на съучредителите на МДПБ. Пак той може да поиска и предостави статут на недвижима културна ценност на архитектурния монумент и да определи територията на историко-археологически резерват.

Създаването на МДПБ е важно условие за опазването на паметника и историческата местност, защото това гарантира тяхната законова защита като национални забележителности, които не могат да бъдат предоставяна на концесия (чл.88, ал.3  от ЗКН). Музеят се ситуира на територията на историко-архитектурния резерват „Шипка – Бузлуджа”, но със свои граници и защитена зона, които не са част от й НПМ „Шипка – Бузлуджа”.

В чл. 11 на ЗЗРК е записано: 

(1) Културните организации със смесено участие се създават между държавата, общините, юридически и физически лица или между някои от тях.

(2) Отношенията между страните по ал. 1 се уреждат с учредителния акт.

Според ЗКН, чл. 27. (1) По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие. В Алинея 7 на този член е записано: „Държавата и общините могат да създават съвместно или с физически или юридически лица музеи със смесено участие” и че те „са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза - музейна дейност".

В следващата, осма, алинея е записано: При музеите със смесено участие отношенията между страните се уреждат с учредителен акт, с който се определят правата и задълженията им при условията на чл. 25. Проектът на учредителен акт се съгласува с министъра на културата в тримесечен срок от искането.

 

ЕКСПОЗИЦИОННА СТРУКТУРА НА МДПБ

МДПБ се състои от куполна зала и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с размери 6.50/12 м.  Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 м². Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. В коридора около залата има 14 композиции, които отразяват мирния труд.

Подземни зали. В трите приземни зали се показва експозиция за четата на Хаджи Димитър и боевете през пролетта и лятото на 1868 година. Отразяват се е народните традиции от областта в чест на борците за народна свобода, загинали в местността „Бузлуджа”.

Куполната зала се реставрира основно. Показват се творбите на монументалното и декоративно изкуство, изработени от над 60 български автори:

„Знамена“ – композиция от екстериорни пластични тела, гранит, бронз, размери 35/12 м, автори Димитър Бойков и Михаил Бенчев, включително

„Фигура на вечно изгарящия в борбата“ – бронз, размери 2,50/3 м

„Победата“ – интериор, бронзов релеф, преддверие, автор Величко Минеков

„Раждането на Партията“ – интериор, пластична стена с релеф, врачански варовик и бронз, размери 15/6 м, автор Валентин Старчев

„Борбите и победата на Партията“ – интериор, стена по контура на кръглата централна Тържествена (ритуална) зала, диаметър около 42 м, мозайка, смалт и злато, размери около 131/5 м, автори Христо Стефанов и Йоан Левиев

„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ – интериор, кръгло пано в центъра на тавана на Тържествена (ритуална) зала, диаметър 9 м, автори Владислав Паскалев и Кънчо Кънев

„Девети септември 1944“ – интериор, стена с мозайка, размери 13.50/3,50 м, автор Иван Кирков

„Българо-Съветската дружба“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Тома Върбанов

„V конгрес на БКП“ – интериор, стена с мозайка, размери 10/3 м, автор Александър Терзиев

„Социалистическото преустройство на селското стопанство“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Георги Трифонов

„Грижата за подрастващите“ – интериор, стена с мозайка, размери 7/3 м, автор Иван Стоилов – Бункера

„Жената в социалистическото общество“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Иван Б. Иванов

„Международната работническа солидарност“ – интериор, стена с мозайка, размери 7.50/3.10 м, автор Григор Спиридонов

„Априлски възход“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Димитър Киров

„Х конгрес на БКП“ – интериор, стена с мозайка, размери 7/3 м, автор Стоимен Стоилов

Трите стълбища в дома са украсени с композиции от бяло кристално стъкло, изработени от чешкия скулптор Станислав Либенски.

Експозиция „Учредителен конгрес на БСДП – 20 юли 1891 г.” е разгърната в куполната зала на сферичното тяло.

Рубинена зала – Реставрация на залата в горната си част при двете петолъчки.
Експозиция „Строителство на Дом паметник на БКП „Бузлуджа” е разгърната във външните кръгова на сферичното тяло.

Фондохранилището на МДПБ се ситуира във вътрешния кръг на сферичното тяло. Там се разполагат и работните помещения на персонала.

 

ИСТОРИЧЕСКИ ЩРИХИ:

 

 

 

 
  • На 29 януари 1959 година е взето решение да бъде построен паметник на връх Бузлуджа. Началото на строителните дейности е поставено на 23 януари 1974 година, когато над 15 000 куб.м. скална маса са изкопани, за да бъдат хванати основите на монументалната конструкция. По този начин височината на върха намалява – от 1441 метра той става 1432.
  • Тържественото откриване е насрочено за 23 август 1981 година. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура. През следващите няколко години сградата бива посетена от общо над 2 милиона души.
  • Разпореждане на Бюрото на Министерски съвет №71 от 17 ноември 1978 г за обявяване на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” за исторически и архитектурен резерват. Въз основа на чл.4, ал.2 от ЗПКМ обявява НПМ „Шипка-Бузлуджа” за исторически и архитектурен резерват и на охранителната зона към него съгласно приложеното описание и карта

 

 

 

 

 

 

 

 

Руско Русев - Институт за приложна музеология

[1] Обн. ДВ. бр.105 от 19 Декември 1991г., 

[2] https://www.kazanlak.com/news-24038.html

[3] Обн. ДВ. бр.105 от 19 Декември 1991г.,